вторник, 29 юли 2014 г.

Изкачване на Иван Томов на Броуд Пик (8047 м.) на 23 юли 2014 г.

Снимките Иванови вижте тук :)
Иван прави три излизания по маршрута:
1)  5 юли до лагер 1 – 5600м, 6 юли до лагер 2 – 6260м
2)   10 юли до лагер 2 – 6260м, 11 юли – лагер 3 – 7100м
До 21 юли - почивка и изчаква на прозорец от хубаво време
3) 21 юли - лагер 2 – 6260м, 22 юли - лагер 3 – 7100м, 
23 юли 
0.0 ч потегля от лагер 3 - 7100м
13.45 ч Броуд Пик (8047 м) ; 
19.30 ч лагер 3 - 7100м



Събитията на 23 юли протичат така:
В лагер 3 са Боян Петров и Иван Томов. За съжаление още в лагер 2 Младен Данков e почувствал признаци на хранително отравяне и след консултация с лекар от базовия лагер, решава да не участва в атаката на върха.  
Иван тръгва в 0.0 часа  с голяма група алпинисти (16 алпинисти от Полша. Пакистан, Германия, Австрия, Унгария и Румъния). След 4 часа мотане и лутане групата е настигната на около 7400 м от Боян Петров тръгнал в 3 ч от лагер 3.
Боян Петров поема водачеството. В почти пълната тъмнина той се ориентира добре между сераците и цепнатините, защото вече два пъти е катерил по трасето към премката между Роки съмит (8035 м) и Централния връх (8016 м). Двамата с Иван  след пет часа пробиване на пъртина в дълбок сняг, в 8.30ч първи излязат на премката на 7850м.
Около 45 минути се наслаждават на гледките към Китай, почиват си и разглеждат оставащия маршрут към Главния връх. Постепенно на премката излизат и други алпинисти от голямата група включително и трима от поляците,  чиято цел е да изкатерят Централния връх.
Обвързват се с 30 метрово въже и поемат към Главния връх по 1.5 км ръб, опасан откъм Китай с гигантските козирки и осеян с най-разнообразни скални кули и ледени препятствия. Нито един от дошлите по късно алпинисти не пожелава да участва в разбиването на пъртината. Напредват бавно поради изненадващо дълбокия сняг, който често надминава височината на кръста.
В 13.00 ч  подминават Роки съмит (8035 м) и оттам ясно виждат какво им остава:  слизане, качване и траверсиране  по ръба – изглежда им дълго но е само 500м.
 
В 13.45 ч. достигат  Главния връх - Броуд Пик (8047 м) - 4 часа от седлото. Мястото представлява голяма ледена козирка, върху която не може да се иде до края, защото срутването й е гарантирано. Тънка бамбукова пръчка маркира докъде може да се ходи. 

Стръмната стената на върха откъм Китай е опасана с ледени гъби, висящи сераци и снежни ребра. Иван и Боян се прегъръщат и победоносно разглеждат безкрайното море от каракорумски върхове превали и ледници.
 Правят снимки с българското знаме и спонсорските флагове. Остават на върха един близо час. Постепенно по следите им се появат германци и австрийци.


Тръгват назад, но умората започна да си казва думата и макар надолу, еднокилометровия ръб до премката им отнема над два часа.
 
На премката виждат поляците, които не са успели да стигнат до върха. На 100 м преди финалния купол водещият им катерач получил енергийна криза и докато се възстанови лимитът им от време е изтекъл вече слизали надолу.
С дишането по ръба (8000м) Иван не е имал никакви проблеми, в сравнение с 7000м, не е чувствал никакви разлики и затруднения, нито пък главоболие на върха. Смята че височината обаче вероятно е дала отражение върху силите му и на връщане се е чувствал, малко по-слаб. Смята и че за това при него може би е допринесло обезводняването – около 1ч през нощта изпуска термоса си с 1л чай и остава до края на деня само с 1л сокче което носи в пухената си.
До щурмовия лагер има около 2.8 км спускане. Спират се  на всеки 30-40 метра и просто сядат в снега. Изминават ги за 3 часа. В един участък отново се обвързват, защото топлината е размекнала снега и има опасност от пропадане в цепнатини. Точно в момента, когато слънцето залязва над околните върхове достигат до лагер 3 (около 19.30ч). Стопяват малко лед, пият по два бульона и се увиват в спалните чували. През нощта към върха тръгнаха и други алпинисти.
На 24 юли потеглят от лагер 3 – 7100м за базовия лагер.

Базов лагер.


Върхът.

И на само на 5 км титана К2 - 8611м.
....и думите на Иван от Исламабад, след слизането на Боян в базовия лагер от успешното изкачване на K2 - 8611м.
Иван Томов: да, браво на него, качил се е вчера първи за деня и пак е бил пъртина за поляците
Иван Томов: много ме е яд че ме депортираха и загубих толкова пари, сега щях да съм с него
Иван Томов: плана ми беше да си платя за всеки случай пермита за к2 и ако се чувствам добре да продължа  с тях.  ама съдба. не си направих и застраховка за да ми останат за пермита
Иван Томов: скапани неграмотни пакистанци
Иван Томов: качил се е в 9ч на 31 (тръгнал е в 12ч30)
Иван Томов: така писа на нас в смс
Иван Томов: после е подминал надолу лагер 4 и е спал вероятно в 3
Иван Томов: и днес е слязъл

неделя, 11 май 2014 г.

Забравената книга

2015 година ще се навършат 130 години от рождението на поета Емануил Попдимитров

 
Дечко Узунов, Портрет на Емануил Попдимитров, 1940 г.

НИВА
Животът е нива: блазе му който
събуден отрано, с могъща десница
изтръгне от нея негодния плевел
и с палешник светъл широко разтвори
недрата й плодни и в пазвите влажни
посее златиста и едра пшеница,
та с вяра, с надежда, с любов неотменна
под бурите зимни, под пролетни вихри
дочака да види как зърното бавно
кълни и подава през снежни покрови
зеленото стръкче; как после стъблата
издигат се сочни – море разлюляно,
как житото цъфне и пие росица,
а юнската жега му злато налива,
та тежкият клас се навежда надолу
и зрее, и чака да падне под сърпа...
Блазе си му, който не знае почивка,
на ранина впряга волове в ярема
и китните снопи товари в колата,
а после доволен на гумното равно
издига високи купни до небето.
Настане вършитба и кончета врани
въртят се до стожера, тичат в превара
и сламата тъпчат с копитата яки.
А привечер гледай: в широкото гумно
издигне се куп – неотвеяно жито.
И вятър подухне ли тихо от запад,
веячът с лопата подхвърли зърната
и плявата в миг отлетява на облак,
а долу червена пшеница се стеле.
Тогава стопанин с дълбоката крина
отмерва чували от първа вършитба
и близо отнася ги в мелница стара,
де улей се пени и кошът потраква,
та мливото става на меко брашенце.
Стопанка грижовна замесва тестото
и квас му притуря да шупне доволно,
та хлябът изпечен по-сладък да бъде.
Тя взима частица тесто от нощвите
и кръст над вратата от него поставя
под сянка на кръста тоз дом да вирее...
Стопанин доволен хамбарите пълни,
да има запас за през цяла година,
а после загребва от чистото жито
и òтбор пресява за бъдеща оран.
Тъй сее той, жъне, вършей и отвява,
отново да чака да жъне, да сее.
И както в живота, следят се и тука
в закон неотменен: сеитба и жътва,
след жътва - сеитба, и тъй е до края...
И вечни, безсмъртни така на земята
остават: трудът, любовта и животът!
  
Текста и снимките са от публикацията на Евгения Славчева РАНГЕЛОВА – ПЕЕВА
ПО ПОВОД 100 ГОДИНИ ОТ БАЛКАНСКАТА ВОЙНА:
Забравената книга - корица на изданието от 1929 г.

неделя, 27 април 2014 г.

Албанските бели чешми и бели градове

По този колоездачен маршрут всичко мина идеално от 29.03 до 06.04.  Даже стигнах Дубровник.
В 14ч на 06.04 бях в Янина и като заваля дъждец се отказах от два дни допълнителното  каране из Гърция: Мецево(на 1800м) и манастирите на Метеора.
Взех рейс и в  24ч бях в Солун. В 01ч30м взех рейс за София. В 09ч на 07.04 взех рейс за Русе.
В 13ч бях в Русе - душ, хапване и в 14ч20м бях на училище за да си взема 5 часа ;)
Времето беше идеално, не печеше много, макар да съм черен като циганин от кръста нагоре. На границата с Черна гора на 1700м имаше даже сняг, не си бях взел ръкавиците и умрях от студ докато се спусках 20км надолу в Черна Гора.
Никакви проблеми с хората - Сърби, Албанци, Черногорци, Гърци...
Три пъти ме черпиха,  два пъти кафето ми платиха и веднъж в Фиер, Албания обяда - таскебап и чаша червено.
Трън
Сурдулица, Сърбия
Бояновац, Сърбия
Гниляне, Косово
Прищина, Косово
Печ,  Косово
Мойковац, Черна Гора
Подгорица, Черна Гора
Будва, Черна Гора
Котор, Черна Гора
Дубровник, Хърватска
Шкодра, Албания
Тирана, Албания
Дурас , Албания
Берат, Албания
Фиер, Албания
Гирокастро, Албания
Янина, Гърция

Това е чешма направена за спомен и за утоляване жаждата на пътниците край междуселски път в Черна Гора в непосредствена близост до границата с Албания в района на Шкодра.
На мраморна плоча има два текста. В дясно е красиво изписан релефен текст на „Арабски“. В ляво е издълбан текст на кирилица. Отгоре в „половин“ правилен осмоъгълник релефно са оформени пушка и сабя.
По-небрежно изписания текст отляво е добавен несъмнено допълнително след „Арабския“. Най-вероятно на мястото на създадена при изписването на „Арабския“ текст релефна украса в лявата част, която впоследствие е изравнена и върху нея е изписан текста на кирилица.
В текста на кирилица  е посочена годината на изписването – 1912. Това е годината на освобождението на Албания(а и на Черна Гора окончателното) от турците през балканската война.
Текста е на диалектен Българския език изписан на кирилица.
Консултация с компетентни  специалисти показва, че най-вероятно „Арабския“ текст е на турски и съдържанието му е същото, като текста на кирилица в дясно. Годината под пушката и сабята е разчетена точно, като годината посочена в текста на кирилица.
Текста на кирилица гласи:
Преотц от Египта покойни Алим
Паша стражар тйелесни покойни.
од „мрковичек“ Мустафа Ахмет
Калиман ага направйо ови
точак за душу
                                                1912 Година
Очевидно:
1.За човека направил чешмата за душевна наслада, български език е майчин.
2.Човека е мюсюлманин или поне има турско име: „Мустафа Ахмет Калиман ага“.
3.Чешмата е посветена на вече „тйелесни покойни“ праотец  „Алим  Паша стражар“ който е дошъл или е свързан с Египет.
4.Несъмнено по волята на човека създал чешмата и първоначалния текста на „Арабски“, по-късно в същата 1912 година, е добавен и текста на български.
Може да се гадае, какви са били моралните подбуди накарали този човек - Българина Мустафа - да добави втория надпис.
Ще добавя още няколко факти от  Белград(град Берат, Албания) – средновековна столица на областта Кутмичевица от времето Цар Борис Първи и Цар Симеон и най-западната българска църковна епархия от това време.

1.Децата които играеха в двора на черквата „Св. Спиридон“ (една от всичките 40 черкви - според разказа им) се казваха Христо, Димитър, Георги,… всички християни, но говорят само на албански и…на английски …
2.Квартала в който беше черквата се казваше „Горица“ а реката в подножието на хълма, с запазена средновековна крепост се казваше „Осъм“.
3.Стопанина на къщата в крепостта в която преспах се казваше бай Пандели – говорехме си аз на български той на албански примесен с италиански (пиано, пиано..).
4.В крепостта е черквата „Св. Успение Богородично“ сега е музей на Онуфрий – монах, иконописец от 16 век от района Елбасан(на петдесетина километра на запад от бреговете на Охридското езеро където и в момента живеят няколко хиляди българи, преселници от областта Голо Бърдо)  - оставил след себе си цяла живописна школа на която в частност дължим утвърждаването в иконописта образа на „Св. Седмочисленици“.
5.Живописната школа на братята зографи Константин и Атанас от Корча е създали в 1744 в близкия манастир „Рождество на Пресвета Богородица“ в Арденица първите фрески с изображенията на „Св. Седмочисленици“ (както и изображение на родения в Дурас, от българска майка, средновековен певец Йоан Кукузел).

6.Една от иконите на иконостаса в „Св. Успение Богородично“ е „Св. Седмочисленици“ в така наречената Бератска версия изобразяваща според думите на проф. Николай Овчаров: „...светите Седмочисленици - Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. На нея първите петима са се възнесли отдавна в небесата, а последните двама са представени като току-що починали насред крепостта на Берат”.


Според  албанския каталог иконата е дело на зограф Иоан Четири от Корча(школата на братята) и е от 1812-1814 г., т.е. иконата най-вероятно е реплика на по-стара икона на същата тема(според проф. Николай Овчаров икона от 1547 г.) В музея се съхранява още една такава икона от 1873 г.
7.Според преданието(и надпис върху едно сандъче в олтара) тук са мощите на Св. Горазд и Св. Ангеларий.
8.Интересен преглед на историята на Албания( на руски език)
9.Интересени факти - 1000 години след смъртта на Цар Самуил
Още снимки тук:  https://plus.google.com/photos/112903306357172285424/albums/6011701917028988689?hl=en_GB

неделя, 16 март 2014 г.

Ври ми кръвта като на краставо яре!

С моя кон от 13.03.2014 до 16.03.2014 се наслаждаваме на възможностите, които пролетта ни поднася.
Моя "кон" в центъра на град Попово (16.03.2014)

Схемата за четирите прекрасни дни:

13.03.2014
8ч30м-12ч00м, Русе-Червена Вода-Тетово-Беловец-Русе, 82km.
Душ, Сокове и плодове.

От 12ч30м четири часа в училище.


14.03.2014
10ч00м-15ч00м, Русе-Червена Вода-Тетово-Беловец-Черешово-Голямо Враново-Русе, 103km.
Душ, Следобедна дрямка до 16ч(с навит будилник).
От 16ч10м три часа в училище.


15.03.2014
9ч30м-15ч00м, Русе-Екзарх Йосиф-Горно Абланово-Обретеник-Две Могили-Иваново-Русе, 91km
Душ, Следобедна дрямка до 16ч(без навит будилник).
Вечерта допълнителни съботни екстри.


16.03.2014
10ч00м-19ч30м, Русе-Нисово-Кацелово-Попово-Садово-Сваленик-Нисово-Русе, 158км
В Попово 30м обедна почивка: чай с лимон, 50гр. коняк  Плиска и натурален шоколад.
От Сваленик до Нисово off-road по река Малки Лом (17ч45-18ч30) по пътеки обрасли в тръни по които може да минем само дивите зайци и аз.
Вечерта в Русе продължавам с душ и после тенджера с чай от девет билки с лимон и мед, ябълков пунш  Jack Daniels(Winter Jack), няколко партии шах по Интернет и слушане по телевизиите коментарите по  Референдума в Крим.
Почти като в РАЯ!?