Изкачване на Иван Томов на Броуд Пик (8047 м.) на 23 юли 2014 г.

Снимките Иванови вижте тук :)
Иван прави три излизания по маршрута:

1)  5 юли до лагер 1 – 5600м, 6 юли до лагер 2 – 6260м

2)   10 юли до лагер 2 – 6260м, 11 юли – лагер 3 – 7100м

До 21 юли - почивка и изчаква на прозорец от хубаво време

3) 21 юли - лагер 2 – 6260м, 22 юли - лагер 3 – 7100м, 

23 юли 

0.0 ч потегля от лагер 3 - 7100м; 

13.45 ч Броуд Пик (8047 м) ; 

19.30 ч лагер 3 - 7100м

Събитията на 23 юли протичат така:

В лагер 3 са Боян Петров и Иван Томов. За съжаление още в лагер 2 Младен Данков e почувствал признаци на хранително отравяне и след консултация с лекар от базовия лагер, решава да не участва в атаката на върха.  

Иван тръгва в 0.0 часа  с голяма група алпинисти (16 алпинисти от Полша. Пакистан, Германия, Австрия, Унгария и Румъния). След 4 часа мотане и лутане групата е настигната на около 7400 м от Боян Петров тръгнал в 3 ч от лагер 3.

Боян Петров поема водачеството. В почти пълната тъмнина той се ориентира добре между сераците и цепнатините, защото вече два пъти е катерил по трасето към премката между Роки съмит (8035 м) и Централния връх (8016 м). Двамата с Иван  след пет часа пробиване на пъртина в дълбок сняг, в 8.30ч първи излязат на премката на 7850м.

Около 45 минути се наслаждават на гледките към Китай, почиват си и разглеждат оставащия маршрут към Главния връх. Постепенно на премката излизат и други алпинисти от голямата група включително и трима от поляците,  чиято цел е да изкатерят Централния връх.

Обвързват се с 30 метрово въже и поемат към Главния връх по 1.5 км ръб, опасан откъм Китай с гигантските козирки и осеян с най-разнообразни скални кули и ледени препятствия. Нито един от дошлите по късно алпинисти не пожелава да участва в разбиването на пъртината. Напредват бавно поради изненадващо дълбокия сняг, който често надминава височината на кръста.

В 13.00 ч  подминават Роки съмит (8035 м) и оттам ясно виждат какво им остава:  слизане, качване и траверсиране  по ръба – изглежда им дълго но е само 500м.

 

В 13.45 ч. достигат  Главния връх - Броуд Пик (8047 м) - 4 часа от седлото. Мястото представлява голяма ледена козирка, върху която не може да се иде до края, защото срутването й е гарантирано. Тънка бамбукова пръчка маркира докъде може да се ходи. 

Стръмната стената на върха откъм Китай е опасана с ледени гъби, висящи сераци и снежни ребра. Иван и Боян се прегъръщат и победоносно разглеждат безкрайното море от каракорумски върхове превали и ледници.

 Правят снимки с българското знаме и спонсорските флагове. Остават на върха един близо час. Постепенно по следите им се появат германци и австрийци.

Тръгват назад, но умората започна да си казва думата и макар надолу, еднокилометровия ръб до премката им отнема над два часа.

 

На премката виждат поляците, които не са успели да стигнат до върха. На 100 м преди финалния купол водещият им катерач получил енергийна криза и докато се възстанови лимитът им от време е изтекъл вече слизали надолу.

С дишането по ръба (8000м) Иван не е имал никакви проблеми, в сравнение с 7000м, не е чувствал никакви разлики и затруднения, нито пък главоболие на върха. Смята че височината обаче вероятно е дала отражение върху силите му и на връщане се е чувствал, малко по-слаб. Смята и че за това при него може би е допринесло обезводняването – около 1ч през нощта изпуска термоса си с 1л чай и остава до края на деня само с 1л сокче което носи в пухената си.

До щурмовия лагер има около 2.8 км спускане. Спират се  на всеки 30-40 метра и просто сядат в снега. Изминават ги за 3 часа. В един участък отново се обвързват, защото топлината е размекнала снега и има опасност от пропадане в цепнатини. Точно в момента, когато слънцето залязва над околните върхове достигат до лагер 3 (около 19.30ч). Стопяват малко лед, пият по два бульона и се увиват в спалните чували. През нощта към върха тръгнаха и други алпинисти.

На 24 юли потеглят от лагер 3 – 7100м за базовия лагер.

Базов лагер.

Върхът.

И на само на 5 км титана К2 - 8611м.

....и думите на Иван от Исламабад, след слизането на Боян в базовия лагер от успешното изкачване на K2 - 8611м.

Иван Томов: да, браво на него, качил се е вчера първи за деня и пак е бил пъртина за поляците

Иван Томов: много ме е яд че ме депортираха и загубих толкова пари, сега щях да съм с него

Иван Томов: плана ми беше да си платя за всеки случай пермита за к2 и ако се чувствам добре да продължа  с тях.  ама съдба. не си направих и застраховка за да ми останат за пермита

Иван Томов: скапани неграмотни пакистанци

Иван Томов: качил се е в 9ч на 31 (тръгнал е в 12ч30)

Иван Томов: така писа на нас в смс

Иван Томов: после е подминал надолу лагер 4 и е спал вероятно в 3

Иван Томов: и днес е слязъл

Забравената книга

2015 година ще се навършат 130 години от рождението на поета Емануил Попдимитров

 

Дечко Узунов, Портрет на Емануил Попдимитров, 1940 г.

НИВА

Животът е нива: блазе му който

събуден отрано, с могъща десница

изтръгне от нея негодния плевел

и с палешник светъл широко разтвори

недрата й плодни и в пазвите влажни

посее златиста и едра пшеница,

та с вяра, с надежда, с любов неотменна

под бурите зимни, под пролетни вихри

дочака да види как зърното бавно

кълни и подава през снежни покрови

зеленото стръкче; как после стъблата

издигат се сочни – море разлюляно,

как житото цъфне и пие росица,

а юнската жега му злато налива,

та тежкият клас се навежда надолу

и зрее, и чака да падне под сърпа...

Блазе си му, който не знае почивка,

на ранина впряга волове в ярема

и китните снопи товари в колата,

а после доволен на гумното равно

издига високи купни до небето.

Настане вършитба и кончета врани

въртят се до стожера, тичат в превара

и сламата тъпчат с копитата яки.

А привечер гледай: в широкото гумно

издигне се куп – неотвеяно жито.

И вятър подухне ли тихо от запад,

веячът с лопата подхвърли зърната

и плявата в миг отлетява на облак,

а долу червена пшеница се стеле.

Тогава стопанин с дълбоката крина

отмерва чували от първа вършитба

и близо отнася ги в мелница стара,

де улей се пени и кошът потраква,

та мливото става на меко брашенце.

Стопанка грижовна замесва тестото

и квас му притуря да шупне доволно,

та хлябът изпечен по-сладък да бъде.

Тя взима частица тесто от нощвите

и кръст над вратата от него поставя

под сянка на кръста тоз дом да вирее...

Стопанин доволен хамбарите пълни,

да има запас за през цяла година,

а после загребва от чистото жито

и òтбор пресява за бъдеща оран.

Тъй сее той, жъне, вършей и отвява,

отново да чака да жъне, да сее.

И както в живота, следят се и тука

в закон неотменен: сеитба и жътва,

след жътва - сеитба, и тъй е до края...

И вечни, безсмъртни така на земята

остават: трудът, любовта и животът!

  

Текста и снимките са от публикацията на Евгения Славчева РАНГЕЛОВА – ПЕЕВА

ПО ПОВОД 100 ГОДИНИ ОТ БАЛКАНСКАТА ВОЙНА:

ЕДНА ЗАБРАВЕНА КНИГА

(за поемата„Златни ниви и бойни полета” на Емануил Попдимитров)

Забравената книга - корица на изданието от 1929 г.

Албанските бели чешми и бели градове

По този колоездачен маршрут всичко мина идеално от 29.03 до 06.04.  Даже стигнах Дубровник.

В 14ч на 06.04 бях в Янина и като заваля дъждец се отказах от два дни допълнителното  каране из Гърция: Мецево(на 1800м) и манастирите на Метеора.

Взех рейс и в  24ч бях в Солун. В 01ч30м взех рейс за София. В 09ч на 07.04 взех рейс за Русе.

В 13ч бях в Русе - душ, хапване и в 14ч20м бях на училище за да си взема 5 часа ;)

Времето беше идеално, не печеше много, макар да съм черен като циганин от кръста нагоре. На границата с Черна гора на 1700м имаше даже сняг, не си бях взел ръкавиците и умрях от студ докато се спусках 20км надолу в Черна Гора.

Никакви проблеми с хората - Сърби, Албанци, Черногорци, Гърци...

Три пъти ме черпиха,  два пъти кафето ми платиха и веднъж в Фиер, Албания обяда - таскебап и чаша червено.

Това е маршрута  (1200км за 9 дена):

Трън

Сурдулица, Сърбия

Бояновац, Сърбия

Гниляне, Косово

Прищина, Косово

Печ,  Косово

Мойковац, Черна Гора

Подгорица, Черна Гора

Будва, Черна Гора

Котор, Черна Гора

Дубровник, Хърватска

Шкодра, Албания

Тирана, Албания

Дурас , Албания

Берат, Албания

Фиер, Албания

Гирокастро, Албания

Янина, Гърция

Това е чешма направена за спомен и за утоляване жаждата на пътниците край междуселски път в Черна Гора в непосредствена близост до границата с Албания в района на Шкодра.

На мраморна плоча има два текста. В дясно е красиво изписан релефен текст на „Арабски“. В ляво е издълбан текст на кирилица. Отгоре в „половин“ правилен осмоъгълник релефно са оформени пушка и сабя.

По-небрежно изписания текст отляво е добавен несъмнено допълнително след „Арабския“. Най-вероятно на мястото на създадена при изписването на „Арабския“ текст релефна украса в лявата част, която впоследствие е изравнена и върху нея е изписан текста на кирилица.

В текста на кирилица  е посочена годината на изписването – 1912. Това е годината на освобождението на Албания(а и на Черна Гора окончателното) от турците през балканската война.

Текста е на диалектен Българския език изписан на кирилица.

Консултация с компетентни  специалисти показва, че най-вероятно „Арабския“ текст е на турски и съдържанието му е същото, като текста на кирилица в дясно. Годината под пушката и сабята е разчетена точно, като годината посочена в текста на кирилица.

Текста на кирилица гласи:

Преотц от Египта покойни Алим

Паша стражар тйелесни покойни.
од „мрковичек“ Мустафа Ахмет
Калиман ага направйо ови
точак за душу
                                                1912 Година

Очевидно:

1.За човека направил чешмата за душевна наслада, български език е майчин.

2.Човека е мюсюлманин или поне има турско име: „Мустафа Ахмет Калиман ага“.

3.Чешмата е посветена на вече „тйелесни покойни“ праотец  „Алим  Паша стражар“ който е дошъл или е свързан с Египет.

4.Несъмнено по волята на човека създал чешмата и първоначалния текста на „Арабски“, по-късно в същата 1912 година, е добавен и текста на български.

Може да се гадае, какви са били моралните подбуди накарали този човек - Българина Мустафа - да добави втория надпис.

Ще добавя още няколко факти от  Белград(град Берат, Албания) – средновековна столица на областта Кутмичевица от времето Цар Борис Първи и Цар Симеон и най-западната българска църковна епархия от това време.

1.Децата които играеха в двора на черквата „Св. Спиридон“ (една от всичките 40 черкви - според разказа им) се казваха Христо, Димитър, Георги,… всички християни, но говорят само на албански и…на английски …

2.Квартала в който беше черквата се казваше „Горица“ а реката в подножието на хълма, с запазена средновековна крепост се казваше „Осъм“.

3.Стопанина на къщата в крепостта в която преспах се казваше бай Пандели – говорехме си аз на български той на албански примесен с италиански (пиано, пиано..).

4.В крепостта е черквата „Св. Успение Богородично“ сега е музей на Онуфрий – монах, иконописец от 16 век от района Елбасан(на петдесетина километра на запад от бреговете на Охридското езеро където и в момента живеят няколко хиляди българи, преселници от областта Голо Бърдо)  - оставил след себе си цяла живописна школа на която в частност дължим утвърждаването в иконописта образа на „Св. Седмочисленици“.

5.Живописната школа на братята зографи Константин и Атанас от Корча е създали в 1744 в близкия манастир „Рождество на Пресвета Богородица“ в Арденица първите фрески с изображенията на „Св. Седмочисленици“ (както и изображение на родения в Дурас, от българска майка, средновековен певец Йоан Кукузел).

6.Една от иконите на иконостаса в „Св. Успение Богородично“ е „Св. Седмочисленици“ в така наречената Бератска версия изобразяваща според думите на проф. Николай Овчаров: „...светите Седмочисленици - Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. На нея първите петима са се възнесли отдавна в небесата, а последните двама са представени като току-що починали насред крепостта на Берат”.

Според  албанския каталог иконата е дело на зограф Иоан Четири от Корча(школата на братята) и е от 1812-1814 г., т.е. иконата най-вероятно е реплика на по-стара икона на същата тема(според проф. Николай Овчаров икона от 1547 г.) В музея се съхранява още една такава икона от 1873 г.

7.Според преданието(и надпис върху едно сандъче в олтара) тук са мощите на Св. Горазд и Св. Ангеларий.
8.Интересен преглед на историята на Албания( на руски език)
9.Интересени факти - 1000 години след смъртта на Цар Самуил
Още снимки тук:  https://plus.google.com/photos/112903306357172285424/albums/6011701917028988689?hl=en_GB

Ври ми кръвта като на краставо яре!

С моя кон от 13.03.2014 до 16.03.2014 се наслаждаваме на възможностите, които пролетта ни поднася.

Моя "кон" в центъра на град Попово (16.03.2014)

Схемата за четирите прекрасни дни:

13.03.2014

8ч30м-12ч00м, Русе-Червена Вода-Тетово-Беловец-Русе, 82km.

Душ, Сокове и плодове.

От 12ч30м четири часа в училище.

14.03.2014

10ч00м-15ч00м, Русе-Червена Вода-Тетово-Беловец-Черешово-Голямо Враново-Русе, 103km.

Душ, Следобедна дрямка до 16ч(с навит будилник).

От 16ч10м три часа в училище.

15.03.2014

9ч30м-15ч00м, Русе-Екзарх Йосиф-Горно Абланово-Обретеник-Две Могили-Иваново-Русе, 91km

Душ, Следобедна дрямка до 16ч(без навит будилник).

Вечерта допълнителни съботни екстри.

16.03.2014

10ч00м-19ч30м, Русе-Нисово-Кацелово-Попово-Садово-Сваленик-Нисово-Русе, 158км

В Попово 30м обедна почивка: чай с лимон, 50гр. коняк  Плиска и натурален шоколад.

От Сваленик до Нисово off-road по река Малки Лом (17ч45-18ч30) по пътеки обрасли в тръни по които може да минем само дивите зайци и аз.

Вечерта в Русе продължавам с душ и после тенджера с чай от девет билки с лимон и мед, ябълков пунш  Jack Daniels(Winter Jack), няколко партии шах по Интернет и слушане по телевизиите коментарите по  Референдума в Крим.

Почти като в РАЯ!?