Албанските бели чешми и бели градове

По този колоездачен маршрут всичко мина идеално от 29.03 до 06.04.  Даже стигнах Дубровник.

В 14ч на 06.04 бях в Янина и като заваля дъждец се отказах от два дни допълнителното  каране из Гърция: Мецево(на 1800м) и манастирите на Метеора.

Взех рейс и в  24ч бях в Солун. В 01ч30м взех рейс за София. В 09ч на 07.04 взех рейс за Русе.

В 13ч бях в Русе - душ, хапване и в 14ч20м бях на училище за да си взема 5 часа ;)

Времето беше идеално, не печеше много, макар да съм черен като циганин от кръста нагоре. На границата с Черна гора на 1700м имаше даже сняг, не си бях взел ръкавиците и умрях от студ докато се спусках 20км надолу в Черна Гора.

Никакви проблеми с хората - Сърби, Албанци, Черногорци, Гърци...

Три пъти ме черпиха,  два пъти кафето ми платиха и веднъж в Фиер, Албания обяда - таскебап и чаша червено.

Това е маршрута  (1200км за 9 дена):

Трън

Сурдулица, Сърбия

Бояновац, Сърбия

Гниляне, Косово

Прищина, Косово

Печ,  Косово

Мойковац, Черна Гора

Подгорица, Черна Гора

Будва, Черна Гора

Котор, Черна Гора

Дубровник, Хърватска

Шкодра, Албания

Тирана, Албания

Дурас , Албания

Берат, Албания

Фиер, Албания

Гирокастро, Албания

Янина, Гърция

Това е чешма направена за спомен и за утоляване жаждата на пътниците край междуселски път в Черна Гора в непосредствена близост до границата с Албания в района на Шкодра.

На мраморна плоча има два текста. В дясно е красиво изписан релефен текст на „Арабски“. В ляво е издълбан текст на кирилица. Отгоре в „половин“ правилен осмоъгълник релефно са оформени пушка и сабя.

По-небрежно изписания текст отляво е добавен несъмнено допълнително след „Арабския“. Най-вероятно на мястото на създадена при изписването на „Арабския“ текст релефна украса в лявата част, която впоследствие е изравнена и върху нея е изписан текста на кирилица.

В текста на кирилица  е посочена годината на изписването – 1912. Това е годината на освобождението на Албания(а и на Черна Гора окончателното) от турците през балканската война.

Текста е на диалектен Българския език изписан на кирилица.

Консултация с компетентни  специалисти показва, че най-вероятно „Арабския“ текст е на турски и съдържанието му е същото, като текста на кирилица в дясно. Годината под пушката и сабята е разчетена точно, като годината посочена в текста на кирилица.

Текста на кирилица гласи:

Преотц от Египта покойни Алим

Паша стражар тйелесни покойни.
од „мрковичек“ Мустафа Ахмет
Калиман ага направйо ови
точак за душу
                                                1912 Година

Очевидно:

1.За човека направил чешмата за душевна наслада, български език е майчин.

2.Човека е мюсюлманин или поне има турско име: „Мустафа Ахмет Калиман ага“.

3.Чешмата е посветена на вече „тйелесни покойни“ праотец  „Алим  Паша стражар“ който е дошъл или е свързан с Египет.

4.Несъмнено по волята на човека създал чешмата и първоначалния текста на „Арабски“, по-късно в същата 1912 година, е добавен и текста на български.

Може да се гадае, какви са били моралните подбуди накарали този човек - Българина Мустафа - да добави втория надпис.

Ще добавя още няколко факти от  Белград(град Берат, Албания) – средновековна столица на областта Кутмичевица от времето Цар Борис Първи и Цар Симеон и най-западната българска църковна епархия от това време.

1.Децата които играеха в двора на черквата „Св. Спиридон“ (една от всичките 40 черкви - според разказа им) се казваха Христо, Димитър, Георги,… всички християни, но говорят само на албански и…на английски …

2.Квартала в който беше черквата се казваше „Горица“ а реката в подножието на хълма, с запазена средновековна крепост се казваше „Осъм“.

3.Стопанина на къщата в крепостта в която преспах се казваше бай Пандели – говорехме си аз на български той на албански примесен с италиански (пиано, пиано..).

4.В крепостта е черквата „Св. Успение Богородично“ сега е музей на Онуфрий – монах, иконописец от 16 век от района Елбасан(на петдесетина километра на запад от бреговете на Охридското езеро където и в момента живеят няколко хиляди българи, преселници от областта Голо Бърдо)  - оставил след себе си цяла живописна школа на която в частност дължим утвърждаването в иконописта образа на „Св. Седмочисленици“.

5.Живописната школа на братята зографи Константин и Атанас от Корча е създали в 1744 в близкия манастир „Рождество на Пресвета Богородица“ в Арденица първите фрески с изображенията на „Св. Седмочисленици“ (както и изображение на родения в Дурас, от българска майка, средновековен певец Йоан Кукузел).

6.Една от иконите на иконостаса в „Св. Успение Богородично“ е „Св. Седмочисленици“ в така наречената Бератска версия изобразяваща според думите на проф. Николай Овчаров: „...светите Седмочисленици - Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. На нея първите петима са се възнесли отдавна в небесата, а последните двама са представени като току-що починали насред крепостта на Берат”.

Според  албанския каталог иконата е дело на зограф Иоан Четири от Корча(школата на братята) и е от 1812-1814 г., т.е. иконата най-вероятно е реплика на по-стара икона на същата тема(според проф. Николай Овчаров икона от 1547 г.) В музея се съхранява още една такава икона от 1873 г.

7.Според преданието(и надпис върху едно сандъче в олтара) тук са мощите на Св. Горазд и Св. Ангеларий.
8.Интересен преглед на историята на Албания( на руски език)
9.Интересени факти - 1000 години след смъртта на Цар Самуил
Още снимки тук:  https://plus.google.com/photos/112903306357172285424/albums/6011701917028988689?hl=en_GB