неделя, 27 април 2014 г.

Албанските бели чешми и бели градове

По този колоездачен маршрут всичко мина идеално от 29.03 до 06.04.  Даже стигнах Дубровник.
В 14ч на 06.04 бях в Янина и като заваля дъждец се отказах от два дни допълнителното  каране из Гърция: Мецево(на 1800м) и манастирите на Метеора.
Взех рейс и в  24ч бях в Солун. В 01ч30м взех рейс за София. В 09ч на 07.04 взех рейс за Русе.
В 13ч бях в Русе - душ, хапване и в 14ч20м бях на училище за да си взема 5 часа ;)
Времето беше идеално, не печеше много, макар да съм черен като циганин от кръста нагоре. На границата с Черна гора на 1700м имаше даже сняг, не си бях взел ръкавиците и умрях от студ докато се спусках 20км надолу в Черна Гора.
Никакви проблеми с хората - Сърби, Албанци, Черногорци, Гърци...
Три пъти ме черпиха,  два пъти кафето ми платиха и веднъж в Фиер, Албания обяда - таскебап и чаша червено.
Трън
Сурдулица, Сърбия
Бояновац, Сърбия
Гниляне, Косово
Прищина, Косово
Печ,  Косово
Мойковац, Черна Гора
Подгорица, Черна Гора
Будва, Черна Гора
Котор, Черна Гора
Дубровник, Хърватска
Шкодра, Албания
Тирана, Албания
Дурас , Албания
Берат, Албания
Фиер, Албания
Гирокастро, Албания
Янина, Гърция

Това е чешма направена за спомен и за утоляване жаждата на пътниците край междуселски път в Черна Гора в непосредствена близост до границата с Албания в района на Шкодра.
На мраморна плоча има два текста. В дясно е красиво изписан релефен текст на „Арабски“. В ляво е издълбан текст на кирилица. Отгоре в „половин“ правилен осмоъгълник релефно са оформени пушка и сабя.
По-небрежно изписания текст отляво е добавен несъмнено допълнително след „Арабския“. Най-вероятно на мястото на създадена при изписването на „Арабския“ текст релефна украса в лявата част, която впоследствие е изравнена и върху нея е изписан текста на кирилица.
В текста на кирилица  е посочена годината на изписването – 1912. Това е годината на освобождението на Албания(а и на Черна Гора окончателното) от турците през балканската война.
Текста е на диалектен Българския език изписан на кирилица.
Консултация с компетентни  специалисти показва, че най-вероятно „Арабския“ текст е на турски и съдържанието му е същото, като текста на кирилица в дясно. Годината под пушката и сабята е разчетена точно, като годината посочена в текста на кирилица.
Текста на кирилица гласи:
Преотц от Египта покойни Алим
Паша стражар тйелесни покойни.
од „мрковичек“ Мустафа Ахмет
Калиман ага направйо ови
точак за душу
                                                1912 Година
Очевидно:
1.За човека направил чешмата за душевна наслада, български език е майчин.
2.Човека е мюсюлманин или поне има турско име: „Мустафа Ахмет Калиман ага“.
3.Чешмата е посветена на вече „тйелесни покойни“ праотец  „Алим  Паша стражар“ който е дошъл или е свързан с Египет.
4.Несъмнено по волята на човека създал чешмата и първоначалния текста на „Арабски“, по-късно в същата 1912 година, е добавен и текста на български.
Може да се гадае, какви са били моралните подбуди накарали този човек - Българина Мустафа - да добави втория надпис.
Ще добавя още няколко факти от  Белград(град Берат, Албания) – средновековна столица на областта Кутмичевица от времето Цар Борис Първи и Цар Симеон и най-западната българска църковна епархия от това време.

1.Децата които играеха в двора на черквата „Св. Спиридон“ (една от всичките 40 черкви - според разказа им) се казваха Христо, Димитър, Георги,… всички християни, но говорят само на албански и…на английски …
2.Квартала в който беше черквата се казваше „Горица“ а реката в подножието на хълма, с запазена средновековна крепост се казваше „Осъм“.
3.Стопанина на къщата в крепостта в която преспах се казваше бай Пандели – говорехме си аз на български той на албански примесен с италиански (пиано, пиано..).
4.В крепостта е черквата „Св. Успение Богородично“ сега е музей на Онуфрий – монах, иконописец от 16 век от района Елбасан(на петдесетина километра на запад от бреговете на Охридското езеро където и в момента живеят няколко хиляди българи, преселници от областта Голо Бърдо)  - оставил след себе си цяла живописна школа на която в частност дължим утвърждаването в иконописта образа на „Св. Седмочисленици“.
5.Живописната школа на братята зографи Константин и Атанас от Корча е създали в 1744 в близкия манастир „Рождество на Пресвета Богородица“ в Арденица първите фрески с изображенията на „Св. Седмочисленици“ (както и изображение на родения в Дурас, от българска майка, средновековен певец Йоан Кукузел).

6.Една от иконите на иконостаса в „Св. Успение Богородично“ е „Св. Седмочисленици“ в така наречената Бератска версия изобразяваща според думите на проф. Николай Овчаров: „...светите Седмочисленици - Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. На нея първите петима са се възнесли отдавна в небесата, а последните двама са представени като току-що починали насред крепостта на Берат”.


Според  албанския каталог иконата е дело на зограф Иоан Четири от Корча(школата на братята) и е от 1812-1814 г., т.е. иконата най-вероятно е реплика на по-стара икона на същата тема(според проф. Николай Овчаров икона от 1547 г.) В музея се съхранява още една такава икона от 1873 г.
7.Според преданието(и надпис върху едно сандъче в олтара) тук са мощите на Св. Горазд и Св. Ангеларий.
8.Интересен преглед на историята на Албания( на руски език)
9.Интересени факти - 1000 години след смъртта на Цар Самуил
Още снимки тук:  https://plus.google.com/photos/112903306357172285424/albums/6011701917028988689?hl=en_GB