неделя, 24 март 2013 г.

100 години от превземането на Одринската крепост - 26 март (13 март стар стил) 1913 г.

Снимка за спомен на поручици от Втори артилерийски полк след падането на Одрин, март 1913 г. 
На 26 март (13 март стар стил) 1913 г. е превзета Одринската крепост - завършва една от блестящите операции на Българската армия през Балканската война (1912-1913), донесла свободата на тракийските българи. Крепостта е превзета от Втора българска армия под командването на ген.-лейт. Никола Иванов. Одринската крепост капитулира и комендантът и Шукри паша се предава заедно с всички офицери и целия гарнизон от 60 000 души.

Триумфалната арка в Одрин издигната по случай завземането на града от българската войска 1913 г.
Надписана “Триумфалното влизане на царската гвардия в Одрин” - ариергардът на българската войска навлиза в града след завземането му на 26 март (13 март стар стил) 1913 г.
Положение и действия на войските 23-26. (11-13 стар стил) III. 1913 г.
Одрин е укрепен от Османската империя под ръководството на германски инженери в навечерието на войната като отбранителната линия включва три укрепени позиции.
Първата е на 9-11 км. от града, а втората и третата са на 1-3 км от града. Позициите имат 24 каменни форта, стационирани голямокалибрени батареи, окопи, ходове за съобщения, телени мрежи, вълчи ями и фугаси. Гарнизонът й е в състав от 65 000 турски бойци и офицери, 524 оръдия и 20 тежки картечници. Срещу тях българското командване противопоставя 120 000 български и 40 000 сръбски войници и офицери. Българите имат 1300 оръдия. 

Фортът “Кайък табия” - част от отбранителната система на крепостта Одрин, превзет от Българската армия в Първата Балканска война пролетта на 1913 г.
Входът на форт от системата на одринските укрепления, превзет от българската войска и използван за подслоняването на бежанци и оръжеен склад 7 юни 1913 г.

Планът предвижда настъплението да започне нощем с удар между фортовете (Айвазбаба - Айджиолу) в източния сектор на турската отбрана (българските части тук се ръководят от генерал Георги Вазов) , а демонстративни удари бъдат нанесени и в други участъци.
След петмесечна обсада, на 23 март 1913 г. (10 март стар стил) командващият Втора българска армия генерал-лейтенант Никола Иванов, дава заповед за последна и решаваща атака на Одринската крепост. Атаката започва на 24 март 1913 г. (11 март стар стил) Щурмът продължава до 26 март 1913 г. (13 март стар стил) и завършва с превземане на крепостта. - за две денонощия българската армия успява да разкъса огражденията, да пробие фронтовата линия при Айвазбаба, Айджиоглу и други фортове и да превземе непревземаемата военна крепост.

Българската войска пред превзетото укрепление Айваз баба край Одрин - 13 март 1913г.
Разбитата и завзета турска артилерийска позиция при форта Айваз баба Одрин, март 1913 г.
Разрушени от българската артилерия фортификационни съоръжения при превземането на форта Айваз баба през 1913 г.
На превзетите позиции край Одрин
Генерал Никола Иванов (в центъра), командващ Втора армия и неговият генерален щаб с началник генерал Никола Жеков (в дясно от ген Иванов), пред Одрин, на брега на река Марица, октомври 1912 г.
Пленени са 14 турски генерали, 2000 офицери, 50 000 войници, 413 оръдия, 46 картечници. Българите губят в атаката по-малко от 2000 бойци.

Генерал Георги Вазов и пленения Шукри паша, в ляво е майор (бъдещ генерал) Иван Вълков - началник-щаб на Източния сектор, в дясно - подполковник Симеон Добревски началник на инженерната част в сектора Одрин 1913г.
Пленени вражески 75-мм скорострелни оръдия “Круп” след превземането на Одрин 1913 г.
Погребение на загиналите край Одрин 1913 г.
Одрин погребение на капитан Рядков
Бежанци от турското население на Одрин напускащи града при наближаването на Българската войска
Одрин български войник дава вода на ранен турски войник 1912 г.
Бежанци от Тракия 1913 г.
Деца сираци бежанци от Тракия 1913 г.
Българи от Одрин 1873 г.
Българи от Одрин в характерни носии 1873 г.


Българска обсадна артилерия с тежко 120-мм нескорострелно оръдие Д-30 “Круп”, край Одрин 1913 г
Придвижването към Одрин на 6-а батарея на 8-и нескорострелен артилерийски полк към 8-а тунджанска дивизия с командир Владимир Заимов (в центъра на кон), ноември 1912 г
Частите на обсадната артилерия пристигат пред Одрин след нощта на 3 ноември 1912 г.
Български разузнавателен балон действал в района на бойните действия на изток от Одрин
Самолет Албатрос с който поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев извършват първи боен полет над Одрин на 16 октомври 1912 г


НАЦИОНАЛЕН ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ
Електронен вестник за музеология и военна история
Брой 2(10), година IІІ, Април - Май 2011


Хронологията на бойни действия при Одрин през Първата балканска война
................
Вечерта на 10 март 1913 г. генерал Савов подписва директива №21, съгласно която войските на 2-ра армия трябва да атакуват и задържат предните турски позиции в Източния сектор, а останалите сектори да ги поддържат с енергично настъпление.
На 10 март 1913 г. генерал Иванов издава заповед по поверената му армия ,,да заеме предните позиции на противника и да го отхвърли зад фортовата линия”. За това заповядва на 11 март 1913 г., в 1 ч. след пладне да започне артилерийска подготовка с всички полски и обсадни оръдия във всички сектори, пехотата да настъпи през нощта на 11 срещу 12 март и да завладее предните позиции на противника.
Междувременно към армията са придадени 3-та
бригада от 4-та дивизия и 1-ва бригада от 3-та дивизия, като те са включени към войските в Източния сектор.
По това време фортовият пояс на крепостта обхваща 26 форта и 74 дълговременни батареи, от които в Източния сектор – 13 форта и 25 батареи. Гарнизонът наброява 75 000 души с 210 крепостни и 450 полски оръдия.
Обсадната армия по щат достига близо 120 000 българи с 380 оръдия и 40 000 сърби с 98 оръдия. Реално налице са над 130 000 души. От тях в Източния сектор са съсредоточени 14 пехотни полка с 88 полски и 98 обсадни оръдия.
Началникът на Източния сектор генерал Георги Вазов дава конкретни задачи на командирите на Северния отдел генерал-майор Григор Грънчаров и на Южния отдел полковник Васил Делов. Полската и обсадната артилерия на 11 март след пладне трябва да обстреля Маслак и по-важните обекти на атаката. Частите от Северния отдел трябва да настъпят преди пладне на 12 март, като атакуват предните неприятелски позиции Софулар Бурну-Пачаджилар, а частите от Южния – Мезартепе-Демиркапу.
Началникът на обсадната артилерия полковник Стоян Загорски след това се разпорежда за обстрел на 11 март на Софулар Бурну, Маслак и окопите пред него, както и по другите цели, който трябва да се прекрати с настъпването на тъмнината. Допълва и че всички полски дълги и гаубични батареи трябва да бъдат запрегнати с готовност да преминат напред при заемането на неприятелските окопи от българската пехота. След това всичката артилерия трябва да открие огън по фортовата линия и пунктовете пред нея. За да не се ориентира неприятелят за мястото на атаката е заповядано стрелбата в сектора да не се отличава от тази в другите сектори.
Сутринта на 11 март 1913 г. бригадните командири предлагат нощната атака да се извърши без артилерийска подготовка и това тяхно становище е одобрено от генерал Иванов.
В 13 ч. всички обсадни батареи откриват огън. Започва артилерийски двубой с крепостната артилерия. Към 20 ч. стрелбата от българска страна започва да намалява, като само в Северозападния сектор продължава до полунощ, за да се заблуди противникът.
В Северния отдел на Източния сектор в ранната сутрин на 12 март в атака тръгват 2-ра бригада от 8-а дивизия, 2-ра бригада от 3-та дивизия, 56-и и две дружини от 54-и пехотен полк, подпомагани от пионери и артилерия. Като маневрени войски зад тях остава 53-и полк.
В Южния отдел в предни позиции са по три дружини от 57-и и 58-и полк, две дружини от 54-и полк, конният отряд, артилеристи и пионери. Маневрените войски са съставени от дружина от 57-и полк и мостова полурота.
След извършването на артилерийска подготовка частите преминават в нощно настъпление. Съгласно заповедите по Северния отдел 23-и пехотен шипченски полк, командван от полковник Иван Пашинов, в 4 ч. преди пладне на 12 март се спуска в Кумдере и изкачва склона към турските окопи. На няколкостотин метра от тях турците забелязват приближаващите българи и откриват пушечен огън. Под куршумите телорезачите правят проходи в телените заграждения, подпомагани от войниците, които с голи ръце и шанцовите си лопатки разрушават загражденията. За няколко минути изкуствените препятствия са преодолени и полкът стихийно атакува турските окопи около Маслак и батареи №58, 59 и 60. Турските части преминават в отстъпление към фортовете Аджийолу и Айвазбаба, а малцината останали защитници в окопите са убити в ръкопашен бой. Превзети са Маслак, Куштепе и гребена край Малтепе. Десети пехотен Родопски полк успешно атакува Малтепе.
Всички части в сектора изпълняват поставените задачи и към 7 ч. сутринта на 12 март 1913 г. предните турски позиции от Маслак до Демиркапу са в български ръце. Пленените оръдия и картечници са обърнати към фортовата линия. След около два часа настъпващите части достигат линията Кенанъдере-Хаиваджидере.
Същевременно в Южния сектор са превзети предните турски окопи, а в Западния сръбските части нямат успех в атаката към Папазтепе.
Генерал Вазов още преди обяд предлага на щаба на армията да развие успеха и да атакува фортовата линия, с което да реши изхода на сражението. Генерал Грънчаров получава исканото разрешение за атака на неговите войски от Северния отдел, които се намират само на няколкостотин метра пред телените мрежи на Айвазбаба и Аджийолу.
Решено е атаката да започне в 13, 30 ч., като войските от Южния сектор трябва да атакуват линията Илдъзтабия-Кавказтабия, а тези от Северния – Илдъзтабия-Айвазбаба, но поради закъснението на отделни части настъплението се отлага. Взето е решение решителният щурм да се извърши през нощта на 12 срещу 13 март 1913 г. Началникът на Източния сектор съсредоточава частите така, че да има възможност и за втора атака. Между 22 и 23 ч. на 12 март сапьорите трябва да направят просеки в телените заграждения. Те ще бъдат прикривани от артилерийски огън. С изгрева на луната стрелбата трябва да бъде учестена по предварително пристреляните цели. Спирането на огъня на артилерията служи за сигнал за започване на атаката. С нейното започване артилерията трябва да пренесе огъня си в тила на фортовия пояс до разсъмване. Началникът на сектора напомня на войските: ,, ... в тази нощ е необходимо да се реши съдбата на Одринската крепост ... Напред ни чака слава и мир, а назад – безславие и смърт.”
През нощта на 13 март 1913 г. българските войски от Източния сектор атакуват изкуствените препятствия пред фортовете. Щурмовите колони са пресрещнати от ожесточен пушечен, картечен и артилерийски огън. Петдесет и четвърти полк е отхвърлен от Таштабия, докато 56-и полк настъпва между него и Айвазбаба. От изток под град от куршуми шипченци успешно атакуват Айвазбаба, а родопци и две дружини от 53-и полк щурмуват на нож форта Аджийолу. Оределите работни команди край Аджийолу под командата на подпоручик Величков правят пробиви в телените заграждения. Към форта под силен противников огън се устремяват българските щурмуващи колони с бойния вик ,,ура”. Останалите в укреплението турски войници са унищожени в ръкопашна схватка с ножове. Двадесет и девети пехотен Ямболски полк и 32-ри пехотен Загорски полк достигат пред Илдъзтабия и Коручешме. В това време полската артилерия е придвижена напред, с което се подпомага настъплението на пехотата.
Атаката на форта Айвазбаба е водена от 12-а рота от 23-и пехотен шипченски полк, който настъпва с развяно полково знаме. До знамето, в първата редица на храбреците, застава командирът на шипченци, полковник Иван Пашинов. Полкът, подкрепен от пет роти от 53-и полк, преминава в неудържим щурм. Те са подпомогнати и от част от 10-и полк, който настъпва в междината от Аджийолу. На разсъмване на 13 март 1913 г. 23-и пехотен Шипченски полк постига решителната победа и овладява Айвазбаба, след което и другите фортове започват да падат в български ръце. В 9 ч. на 13 март 1913 г. и последният турски форт в Източния сектор – Кавказтабия, е превзет.
Рухването на турската отбрана в Източния сектор компрометира безнадеждно положението на крепостта. Защитата на останалите редути в другите сектори става безпредметна и деморализираните им защитници ги напускат, като побягват към града под тътена на взривените по заповед на Шукри паша складове с боеприпаси и храни.
Генерал Иванов се разпорежда войските от другите сектори да завладеят фортовата линия и да не настъпват към града. Тази чест е предоставена на героите от Източния сектор.
Сутринта на 13 март храбрата 2-ра бригада от 3-та дивизия навлиза в покрайнините на Одрин, където е посрещната от турски парламентьори. Те съобщават молбата на коменданта Шукри паша за предаване на гарнизона.
Около обяд войските навлизат в града, а авангард на конния отряд на полковник Генко Мархолев влиза във форта Хадърлък, където е комендантът с щаба си. Буйният кавалерист отклонява желанието на Шукри паша за предаване под условия, след като Одрин вече е превзет.
Над минаретата на джамията ,,Султан Селим” са издигнати български знамена, поставени от 11-та рота от 29-и полк, която получава тази задача от командира на 2-ра бригада от 3-та дивизия.
В ранния следобед на 13 март 1913 г. Шукри паша се предава на генерал Иванов, който прави забележка на пленения паша, че взривяването на железопътния мост и унищожаването на хранителните припаси няма военно значение, а само ще затрудни изхранването на жителите на града и пленените хиляди турски войници.
Една част от пленниците са пленени на самите позиции. Друга част при бягството си към града захвърлят оръжието си и започват да се преобличат в цивилни дрехи и да се крият в турските къщи. Новоназначеният комендант на Одрин генерал Вазов заповядва да се приведе в известност числото на пленниците, като са взети мерки да се възпрепятства укриването им. Събирането на пленените войници продължава цели два дни, като те се изпращат на остров Сарай, в предградието Караагач, Сименли и в казармата Янък къшла. Още в първите дни след победата при Одрин сръбските войски започват подготовка за отпътуване към отечеството им, което налага пленниците от Западния и Северозападния сектор да се поемат от 8-а дивизия. За да се продоволства голямото число заловени турци дажбата на войската се намалява с 1/4, като разликата се дава на бившите неприятели.
В плен попадат около 60 000 войници и офицери. Сред военните трофеи са 16 знамена, 600 оръдия и множество боеприпаси.
Победата в дните 11-13 март 1913 г. е извоювана с цената на над 1 500 загинали и около 8 000 ранени български и сръбски войници. В Източния сектор загиват около 1 000 войници и офицери, ранени са около 4 600, а над 400 са изчезнали. Почти всички загинали в Източния сектор са при атаката на фортовия пояс, докато при атаката на предните позиции загубите са малки. В другите сектори загубите са изключително при щурмуването на предните позиции, тъй като те превземат фортовете, след като турците спират бойните действия.
В хода на бойните действия около Одрин за първи път в новата българска военна история се извършва обкръжаване и ускорена атака на крепост. Въвеждат се новости в българското и световното военно дело в артилерията, свързочните части и авиацията. При атаката на крепостта се постига много добро взаимодействие между артилерия и пехота.
В резултат на превземането на Одринската крепост турското правителство губи аргумента си да отказва отстъпването на Одринска Тракия на България, обсадната армия е свободна и може да подсили заедно с тежката си артилерия българската армия при Чаталджа, освободена е важна комуникационна линия през града и турското командване настоява за подновяване преговорите за мир.
На 17 май 1913 г. в резултат и на победата при Одрин е сключен Лондонскиият мирен договор между съюзниците и Османската империя. Съюзените балкански държави получават земите на запад от линията Мидия-Енос, но противоречията между тях вещаят нова война.


Няма коментари:

Публикуване на коментар