неделя, 11 май 2014 г.

Забравената книга

2015 година ще се навършат 130 години от рождението на поета Емануил Попдимитров

 
Дечко Узунов, Портрет на Емануил Попдимитров, 1940 г.

НИВА
Животът е нива: блазе му който
събуден отрано, с могъща десница
изтръгне от нея негодния плевел
и с палешник светъл широко разтвори
недрата й плодни и в пазвите влажни
посее златиста и едра пшеница,
та с вяра, с надежда, с любов неотменна
под бурите зимни, под пролетни вихри
дочака да види как зърното бавно
кълни и подава през снежни покрови
зеленото стръкче; как после стъблата
издигат се сочни – море разлюляно,
как житото цъфне и пие росица,
а юнската жега му злато налива,
та тежкият клас се навежда надолу
и зрее, и чака да падне под сърпа...
Блазе си му, който не знае почивка,
на ранина впряга волове в ярема
и китните снопи товари в колата,
а после доволен на гумното равно
издига високи купни до небето.
Настане вършитба и кончета врани
въртят се до стожера, тичат в превара
и сламата тъпчат с копитата яки.
А привечер гледай: в широкото гумно
издигне се куп – неотвеяно жито.
И вятър подухне ли тихо от запад,
веячът с лопата подхвърли зърната
и плявата в миг отлетява на облак,
а долу червена пшеница се стеле.
Тогава стопанин с дълбоката крина
отмерва чували от първа вършитба
и близо отнася ги в мелница стара,
де улей се пени и кошът потраква,
та мливото става на меко брашенце.
Стопанка грижовна замесва тестото
и квас му притуря да шупне доволно,
та хлябът изпечен по-сладък да бъде.
Тя взима частица тесто от нощвите
и кръст над вратата от него поставя
под сянка на кръста тоз дом да вирее...
Стопанин доволен хамбарите пълни,
да има запас за през цяла година,
а после загребва от чистото жито
и òтбор пресява за бъдеща оран.
Тъй сее той, жъне, вършей и отвява,
отново да чака да жъне, да сее.
И както в живота, следят се и тука
в закон неотменен: сеитба и жътва,
след жътва - сеитба, и тъй е до края...
И вечни, безсмъртни така на земята
остават: трудът, любовта и животът!
  
Текста и снимките са от публикацията на Евгения Славчева РАНГЕЛОВА – ПЕЕВА
ПО ПОВОД 100 ГОДИНИ ОТ БАЛКАНСКАТА ВОЙНА:
Забравената книга - корица на изданието от 1929 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар