Забравената книга

2015 година ще се навършат 130 години от рождението на поета Емануил Попдимитров

 

Дечко Узунов, Портрет на Емануил Попдимитров, 1940 г.

НИВА

Животът е нива: блазе му който

събуден отрано, с могъща десница

изтръгне от нея негодния плевел

и с палешник светъл широко разтвори

недрата й плодни и в пазвите влажни

посее златиста и едра пшеница,

та с вяра, с надежда, с любов неотменна

под бурите зимни, под пролетни вихри

дочака да види как зърното бавно

кълни и подава през снежни покрови

зеленото стръкче; как после стъблата

издигат се сочни – море разлюляно,

как житото цъфне и пие росица,

а юнската жега му злато налива,

та тежкият клас се навежда надолу

и зрее, и чака да падне под сърпа...

Блазе си му, който не знае почивка,

на ранина впряга волове в ярема

и китните снопи товари в колата,

а после доволен на гумното равно

издига високи купни до небето.

Настане вършитба и кончета врани

въртят се до стожера, тичат в превара

и сламата тъпчат с копитата яки.

А привечер гледай: в широкото гумно

издигне се куп – неотвеяно жито.

И вятър подухне ли тихо от запад,

веячът с лопата подхвърли зърната

и плявата в миг отлетява на облак,

а долу червена пшеница се стеле.

Тогава стопанин с дълбоката крина

отмерва чували от първа вършитба

и близо отнася ги в мелница стара,

де улей се пени и кошът потраква,

та мливото става на меко брашенце.

Стопанка грижовна замесва тестото

и квас му притуря да шупне доволно,

та хлябът изпечен по-сладък да бъде.

Тя взима частица тесто от нощвите

и кръст над вратата от него поставя

под сянка на кръста тоз дом да вирее...

Стопанин доволен хамбарите пълни,

да има запас за през цяла година,

а после загребва от чистото жито

и òтбор пресява за бъдеща оран.

Тъй сее той, жъне, вършей и отвява,

отново да чака да жъне, да сее.

И както в живота, следят се и тука

в закон неотменен: сеитба и жътва,

след жътва - сеитба, и тъй е до края...

И вечни, безсмъртни така на земята

остават: трудът, любовта и животът!

  

Текста и снимките са от публикацията на Евгения Славчева РАНГЕЛОВА – ПЕЕВА

ПО ПОВОД 100 ГОДИНИ ОТ БАЛКАНСКАТА ВОЙНА:

ЕДНА ЗАБРАВЕНА КНИГА

(за поемата„Златни ниви и бойни полета” на Емануил Попдимитров)

Забравената книга - корица на изданието от 1929 г.